134 години от Съединението на България чества днес Свиленград с тържествена церемония на площад „5 октомври”. Присъстващите изразиха своята признателност към предците ни, дръзнали да воюват за единството на българската нация и доказали на дело, че Съединението прави силата.
Венци и цветя на паметника на героите от войните поднесоха народният представител Никола Динков, Общински съвет, Общинска администрация, ПП ГЕРБ, БСП, ВМРО Българско национално движение, Исторически музей, НЧ „Просвета 1870”, ПГССИ „Хр. Ботев” , СУ „Д-р П. Берон”, IОУ „Ив. Вазов”, ОУ „Л. Каравелов”, ОУ „Хр. Ботев” – с.Левка, НУ „Хр. Попмарков”, Дейност „Целодневни детски градини”, Клуб на учителите пенсионери, много ученици и граждани.
В словото си директорът на Историческия музей Елена Митева припомни, че в резултат на Берлинския договор от 13.07.1878 г., който разкъсва България на пет части, границата между Източна Румелия и Османската империя минава на 5 км западно от каменния мост на река Марица при Свиленград и така след близо 1 година свобода градът ни е върнат в пределите на Османската империя. Великите сили искат да запазят статуквото, затова българите решават първо да присъединят Източна Румелия към Княжество България и след това да се борят за освобождение на Македония и Тракия.Център за борбата за Съединение става Пловдив, където се създава БТРК начело с апостола от Априлското въстание Захари Стоянов. В първите дни на септември 1885 г. в редица населени места възникват бунтове. На 5 срещу 6 септември революционните отряди овладяват столицата на Източна Румелия – Пловдив, и обявяват Съединението.
По същото време в Свиленград (тогава Мустафа паша) се настанява постоянен гарнизон от турска войска от около 5 000 души, които можело да нахлуят към страната. Затова и българските войски са разположени на границата срещу града. Стичат се и хиляди доброволци, които образуват конни чети.
Разтревожена от обединена България, на 02.11.1885 г. Сърбия ни обявява война, подкрепена от Австро-Унгария. Ябълката на раздора е Македония. Така съдбата на Българското Съединение се решава на бойното поле. Княз Батенберг издава манифест, с който призовава българите да защитят делото, а военните части се отправят от южната граница към подстъпите на София.
На турската граница остават малки военни части и чети за охрана. Тук действа четата на Георги Кондолов, в която има свиленградчани. Те охраняват пограничните селища до началото на 1886 г. На известния свиленградски възрожденски деятел и революционер Станко Разбойников и неговата чета се възлага охраната на границата около Тополовград. Най-много свиленградчани има в отряда на Димитър Радковски и по-късно се присъединяват към отряда на капитан Паница. Ген. Никола Иванов - освободителят на Свиленград, също участва в тези събития, началник-щаб е на Централната колона.
Главното сражение започва на 5 ноември при Сливница. Кръвопролитията продължават три дни. Сърбите са отблъснати, освободени са Цариброд и Пирот, Сърбия капитулира.
След тази победа и Букурещкия мирен договор Съединението е защитено.То получава дипломатическо и международно признание. Окончателно е утвърдено и с признаването на българската независимост през 1908 г.
Съединението остава завинаги сред делата, с които българският народ се гордее. Успехът му показва, че когато обединението се превръща в национална кауза за българското общество, дори една малка и разпокъсана нация може да осъществи идеалите си – идеалите за единение на нацията, които ще накарат българите през 1912 г. да дръзнат отново да воюват, този път за свободата на Тракия и Македония.
|
