В Алеята на славата на община Свиленград бе открито ново пано, посветено на свиленградчанина митрополит Герасим Струмишки. Церемонията се състоя в двора на Историческия музей по случай празника на Свиленград – 5 октомври. Паното откриха директорът на музея Елена Митева и правнука на митрополита - известният актьор мим Герасим Дишлиев. Живота и дейността на духовника като радетел за утвърждаване на българщината по нашите земи в края на ХІХ и началото на ХХ век бяха представени чрез мултимедийна презентация от историка Христина Парушева. Архиерейският наместник отец Константин Георгиев отслужи панихида в памет на Герасим Струмишки.
На събитието присъстваха кметът на общината Георги Манолов, заместник-кметът Мария Костадинова, секретарят на общината Надя Пеева, директорът на дирекция „Хуманитарни дейности” в ОбА Снежана Янева, историци, общественици, ученици, граждани. От родствениците, освен Герасим Дишлиев, там бе и майка му Славка Дишлиева.
Струмишкият митрополит Герасим е значима фигура в българската история. Той е от онова поколение българи - възрожденци, които осмислят живота си в активна народополезна дейност и в името на идеала за национално освобождение и обединение. Неговият жизнен път започва от Свиленград, където е роден на 5 октомври 1860 г. със светското име Георги Димитров Байрамов. Животът му продължава със следване в Киевската духовна семинария, учителствуване в Солунската мъжка гимназия, членство във ВМОРО.
През 1891 г. в Цариград е ръкоположен в йеромонашески сан и назначен за председател на Струмишката църковна община – гр. Струмица, сега Македония. През 1894 г. става архимандрит, а на 22.12.1897 г. е избран и ръкоположен в Цариград за Струмишки митрополит. Тази длъжност му дава възможността да взема управленски решения, да прокарва политиката на Българската православна църква в област с крайно изострена национална борба – Македония от края на XIX и началото на XX век. Назначението му е успех за Българската екзархия в защитата и утвърждаването на българската народност в Струмишко и в черковно-националната борба срещу влиянието на гърците фанариоти. В изпълнение на този дълбоко осъзнат дълг, той поема пътя на борбата, която го довежда до чести и опасни сблъсъци с агентите на Цариградската патриаршия и с гръкоманите, а след Илинденското въстание през 1903 г. и с опитващата се да проникне сръбска пропаганда. Негови противници са били и проводниците на протестантството и униатството. Два пъти са извършвани опити за убийството му, два пъти е подпалвана и впоследствие опожарена митрополията. На нейното място, по инициатива и под ръководството на Герасим Струмишки, е изградена българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“. Въпреки опасностите той неустрашимо продължава да върви по пътя на непрекъснатата борба с враговете на българската църковна и национална просвета.
Митрополит Герасим подпомога българските църковни деятели и обогатява българската духовна и възрожденска книжнина като написва и публикува различни трудове: „Кратки църковни поучения“ – в три тома; „Шестнадесет кратки речи за разни случаи“; „Ръководство за богослужение на православната църква“. Заедно с Охридския митрополит Борис превежда на български „Служебния и краткия требник“.
Преживял възходите и разочарованията на освободителното движение, той умира в Струмица на 1 декември 1918 г. на своя духовен пост. Погребан е в криптата на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.
|
