Много свиленградчани се поклониха днес пред паметта на Васил Левски по повод 143 години от трагичната му смърт. Поклонението се състоя на бюст-паметника на Апостола, издигнат от община Свиленград през 2011 г. по инициатива на общински съветници и с дарения на общината, партии, фирми и граждани. Венци и цветя поднесоха Общинският съвет и Общинска администрация, партии, културни институции, НПО, училища, детски градини и др. Поетичен рецитал за подвига и саможертвата на Левски, изнесен от ученици от ОУ „Иван Вазов”, развълнува присъстващите. Архимандрит Януарий, който заедно с отец Георги отслужи заупокойна молитва, отбеляза, че с признателност българският народ е нарекъл Левски - Апостола, сравнявайки го с апостолите на Христос. Животът и делото на героя припомни в словото си Стефан Димитров - доктор по история от Исторически музей – Свиленград.
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в гр. Карлово в семейството на Иван Кунчев и Гина Караиванова. Първоначално учи в родния си град, а през 1852 г. става послушник при вуйчо си архимандрит Василий в Стара Загора и под негово давление става монах и дякон и приема името Игнатий.
През 1862 г. под влияние на Г. С. Раковски се включва в Първата българска легия в Белград, където получава прозвището „Левски”. След разпускането й се присъединява към четата на дядо Илю войвода и последователно участва като знаменосец в четата на Панайот Хитов, а по-късно и във Втората легия на Раковски. Анализирайки неуспеха на четническата тактика Васил Левски стига до идеята, че освобождението на България може да стане, чрез изграждане на революционни комитети в българските земи, които да се превърнат в центрове. Заедно с Любен Каравелов през 1869 г. участва в създаването на Български Революционен Централен Комитет - в Букурещ и предприема две обиколки из страната през декември 1868 и май 1869 г. и изгражда революционни комитети в Северна и Южна България. Свиленград е един от градовете, които посещава Апостолът на свободата и след среща с местните първенци през август 1871 г. създава Таен революционен комитет с председател Станко поп Анастасов Разбойников и 25 души членове.
След обира на турската поща при Арабаконак Левски е заловен на 27 декември 1872 г. в ханчето при с. Къкрина, Ловешко и отведен в Търново, след това в София, където е изправен пред специален съд. Той поема цялата вина върху себе си и не издава никого от революционната организация. Осъден е на смърт чрез обесване.
Днес, 143 години след смъртта на Апостола на свободата, си спомняме за него като символ и идеолог на българското национално-освободително движение и отбелязваме, че неговите идеи и начин на мислене са останали безсмъртни в историята на нашето общество. Последните думи на Левски при изповедта му пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов, са: „Каквото съм правил, в полза народу е”.
Дълбок поклон пред паметта на Апостола, който остава личен идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин!
|
