В Деня на българската община – 12 октомври, целият колектив на Общинска администрация – Свиленград поднесе цветя в чест на първия кмет на града Спас Разбойников. Паметната му плоча, наред с тази на учителя Петър Станчов, дал името на Свиленград, се намират до сградата на кметството. Ръководството на общината организира празника на общинаря с паметно слово за дейността на първия свиленградски кмет, представено от Иван Чончев-директор на Общинската библиотека, и с коктейл и поздравления за служителите. Тържеството уважи кметът Георги Манолов. Заместник-кметът Мария Костадинова благодари на всички за самоотвержената им работа и за приноса им за доброто развитие на Свиленград. Тя отбеляза, че с кмета са удовлетворени от отлично сработения екип и изградения административен капацитет, чиято дейност е в услуга на гражданите и бизнеса.
Първият кмет на Свиленград - Спас Разбойников, е избран на 6 октомври 1912 г., веднага след освобождението на града на 5 октомври. Той е бил сред най-образованите жители на Свиленград. Кметува едва десет месеца - до юли 1913 г. в условията на Балканската и Междусъюзническата война. Въпреки военното положение и краткото време, той работи с визията на първи строител на града. Започва да преустройства града от дотогавашната му ориенталска към европейска насоченост. Още на 13 октомври 1912 г. го преименува от Мустафа паша в Свиленград с решение на тогавашните общински съветници. Предприема мерки за хигиенизиране и чистота - устройва първата градска болница в джамията, създава първата санитарна служба, определя място за градска скотобойна, създава първата служба за чистота, като въвежда глоба от 25 лв. за неспазване на наредбите. Въвежда и първите административни изисквания за данъчно облагане. На името на Иван Вазов, учителствал в Свиленград през 1872-1873 г. именува улица, а на героя от Балканската война ген.Никола Иванов кръщава площада пред халите. Едно от най-важните му решения е през януари 1913 г., когато приема първия бюджет на Свиленград от 65 000 лв. След това със съдействието на Министерство на сградите прави първия регулационен план на града, според който къщите и дюкяните с лице към главната улица трябва да имат архитектурен план. Като първоосновател на нови европейски порядки е срещал много трудности, но не се е отказал от позицията си за европейска визия на града.
|