Исторически музей - Свиленград организира изложба и представяне на една от най-новите научно-исторически книги по случай празника на Свиленград – 5 октомври.
След преминалото при голям интерес представяне на книгата „По пътя на труповете от Плевен до Бристол” в София, Смолян, Плевен и други градове, изданието беше представено и в Свиленград. Специални гости за събитието бяха Петко Колев, председател на Общобългарската фондация „Тангра ТанНакРа”, проф. д.ист.н. Илия Тодев, директор на Института за исторически изследвания към БАН. Книгата представлява научно разследване, което опровергава скандална публикация, уронваща престижа на България. В нея се посочва, че труповете на турските войници, загинали в боевете за Плевен по време на Руско-турската война, били погребани в масови гробове, по-късно изкопани и продадени в Англия за наторяване на британското земеделие. С настоящата книга, която е рядко срещан вид – научно-историческа критика, се опровергава лансираната лъжа. Учените представиха пред публиката пътя, който са изминали до издаването на книгата, трудностите, срещнати при търсенето на информация, и резултатите от това научно разследване. След представяне на основните акценти в изданието последва интересна дискусия, в която бяха засегнати множество въпроси - от съдържанието на учебниците по история до историческата памет и самосъзнание на българите.
По-рано в музея бе представена изложбата „По бойните полета на Първата световна война”. С мултимедийна презентация д-р Стефан Димитров разказа за историческите събития отпреди 100 години - от началото на войната за България. В изложбената зала са подредени снимки и писма от фронта на бойци от свиленградския край, съхранявани в архива на музея. Сред тях се открояват Димитър Желязков – баща на режисьорката Бинка Желязкова и журналистът и писател Симеон Лазаров. Много фронтоваци от общината са отличени с военния орден „За храброст”, войнишки кръст „За храброст” и медал „За заслуги”. Най-голям брой наградени са от Свиленград (общо 16 души), с. Левка (4), с. Младиново (3) и др. Сред мотивите за награждаване преобладават „За отличия през войната със сърбите”, „За достойно изпълнение на военния дълг”, „За проявена храброст в боевете южно от гр. Битоля”, „За проявена храброст в боевете през 1916-1917 г.” и др. С подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. България излиза от Първата световна война. Поражението от войната е съпътствано с много жертви. По фронтовете загиват 105 000 души, а над 100 000 са оставени в плен за три години. На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва Ньойския мирен договор, с който от България се отнема Южна Добруджа, Струмишко, Царибродско и Босилеградско или 1/10 част територията й и 1/7 част населението й. Единствената териториална придобивка за България са няколко селища в Сакар планина, присъединени следствие на подписаната по-рано (24 август/6 септември 1915 г.) Българо-турска конвенция. В резултат на този договор към българските земи в периода 1915-1919 г. са включени 2 588 км2 по десния бряг на р. Марица, включително гара Кара агач в Одрин, гр. Димотика, както и една ивица по левия бряг на реката в дълбочина от 2 км. След подписването на Ньойския мирен договор голяма част от тези земи са отнети от България и остават само селата – Присадец, Капитан Андреево, Димитровче, Равна гора, Чернодъб, Варник, Левка, Михалич, Мустрак, Пашово, Филипово, Маточина, Сладун и Щит.
|
