130 години от Съединението на България честваха свиленградчани. Тържествената церемония се състоя на площад „5 октомври”, от 11.30 ч. Празникът започна с изпълнения на градския духов оркестър „Костадин Манов” с диригент Васил Василев. Слово за историческите събития представи д-р Стефан Димитров – уредник в Исторически музей – Свиленград. Венци и цветя на паметника на героите от войните поднесоха Общински съвет и Общинска администрация, ПП ГЕРБ, БСП, Исторически музей, СОУ „Д-р Петър Берон”, Първо основно училище „Иван Вазов”, ОУ „Христо Ботев” – село Левка, Дейност „Целодневни детски градини, детски ясли и здравни кабинети”, граждани.
На този ден преди 130 години вследствие на непрестанното желание на българския народ за обединение и независимост е осъществено едно от най-великите събития в нашата история, което разтърсва установения с Берлинския договор несправедлив ред в Европейския югоизток.
В края на август 1885 г. вълненията в Източна Румелия се засилват и взимат застрашителни размери. На 2 септември една спонтанна демонстрация в столицата на Априлското въстание - Панагюрище поставя началото на Съединението. Трима ученици от последните класове на гимназията, по примера на Априлското въстание развяват българското знаме в центъра на града, отправят няколко изстрела във въздуха и викат: „Долу Румелия”, „Да живей Съединението”. Властите ги арестуват, но с това предизвикват още повече гнева на местното население.
Вълнението в Панагюрище заставя БТРЦК да ускори борбата. Той взима решение акцията в Пловдив да се извърши на 5 срещу 6 септември. Захари Стоянов написва прокламацията на Съединението, която гласи: „Братя ! Часът на Съединението удари ! … вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело.”
На 5 септември местните комитети в областта вдигат народа на бунт. Образувалите се чети от Пазарджик, Голямо Конаре, Асеновград и Чирпан се отправят към Пловдив – столицата на Източна Румелия. В тази обстановка към 4 часа сутринта на 6 септември майор Данаил Николаев повежда войската, към която се присъединяват и въстанически отряди. Бързо са превзети резиденцията на главния управител, конакът и пощата. Администрацията не оказва никаква съпротива. Актът на съединението на Княжество България и Източна Румелия е извършен и както по-късно ще напише Ив. Вазов: „Съединението е една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя беше извършена в душите.”
Съединението – дело на политическата зрелост и на военната доблест на българския народ, създава по-благоприятни условия за социално-икономически и културен напредък, за политическа активност в подкрепа на българите, останали под чужда власт. Нараства ролята на България в политическия европейски живот. Това повдига националното самочувствие на българите и укрепва убеждението им, че те вече могат да бъдат творци на своята национална съдба.
|
