Днес с почит се прекланяме пред подвига на безсмъртния Христо Ботев, на неговите храбри четници, на всички знайни и незнайни герои, дали живота си за освобождението и независимостта на България. На този ден ни събира една от най-старите традиции на свободна България. Воят на сирените отбеляза едноминутното мълчание в памет на героите. С чувство на признателност свиленградчани сведоха глави пред подвига на хилядите наши сънародници, дали живота си за Отечеството. Помним и с почит произнасяме имената на Георги Раковски, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Васил Левски, Панайот Волов, Георги Бенковски и др.
Тържествената церемони се състоя на площад „5 октомври”. Патриотични слова изнесоха историкът д-р Стефан Димитров, уредник в Историчския музей и Ваня Стефанова – секретар на НЧ „Просвета-1870”. Венци и цветя бяха поднесени на паметника на героите от Община Свиленград.
Преди 139 години българският народ губи един непокорен дух, който продължава да вълнува сърцата и умовете със своите сила, дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост на идеята за свободна България.
Христо Ботьов Петков е роден през 1848 г. в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. След изнесената от него реч на 11 май 1867 г. в чест на славянските просветители Кирил и Методий е принуден да напусне родния си град и през октомври 1867 г. пристига в Румъния. Там той живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Издава вестниците „Дума на българските емигранти”, „Свобода”, „Независимост”, „Будилник” и „Знаме”. Един от лидерите на българското национално-освободително движение, поет и публицист, който оказва влияние върху българската литература до днес.
Пътят на безсмъртието на Ботев започва през месец май 1876 г., когато след неуспеха на Априлското въстание развива активна революционна дейност по организирането на чета. На 13 май се сбогува със семейството си и три дни по-късно с част от четата си се качва на парахода „Радецки” от Гюргево и заставя капитана да акостира при Козлодуй. От там четниците се отправят към Стара планина, водейки редица сражения с преследващите ги османски войски. Последният тежък бой се състои привечер на 2 юни, когато куршум пронизва Ботев в подножието на връх Камарата във Врачанския Балкан.
Христо Ботев има своето неотменимо място в българската историческа памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината на националния дебат за ценностите и духовността на нашето време. Той вярваше пламенно, че свободата се изгражда в душите, не по площади и трибуни и показа на дело, че за свободата на България е оправдана всяка саможертва.
Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. празникът се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, а от 1988 до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. От 1991 г. денят официално е обявен за Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.
|
