Кръгла маса на тема „Свиленград в периодичния печат от Възраждането до днес” организираха Общинският исторически музей в Свиленград и местното журналистическо дружество във връзка с отбелязването на 170 години българска журналистика и 120 години организирано журналистическо движение. При откриването на форума директорът на музея Елена Митева заяви: „Много е важно да не забравяме приноса на будните свиленградчани за развитието на гражданското общество от миналото до наши дни”. Участниците и присъстващите на събитието бяха поздравени от зам.-кмета на Община Свиленград Мария Костадинова и от специалния гост на събитието проф. Светлозар Елдъров.
Научно-издирвателската дейност на участниците в кръглата маса обхваща информациите и сведенията за Свиленград в периодичния печат в няколко времеви отрязъка от Възраждането до днес. Д-р Стефан Димитров - уредник в музея, разказа за развитието на църковното дело в града, отразено във възрожденския периодичен печат. По това време населението в Тракия участва активно в борбите за национална култура и църква. През петдесетте години на XIX в. и българите в Свиленград се включват в борбите за утвърждаване на българския език в училището и християнските храмове. Най-ранните, известни засега сведения за състоянието на църковното дело в Свиленград, се съдържат в бр. 408 от 6 декември 1858 г. на „Цариградски вестник” – български седмичник, излизал в Истанбул от 1848 до 1862 г.
За образователното дело говори Елена Митева, която изтъкна, че в средата на ΧΙΧ в. Мустафа паша (дн. Свиленград) се утвърждава като малък център на българската просвета в Източна Тракия. В двете църкви в града отдавна се служело на български език, а в училището се подготвяли ученици, които владеели българското четмо и писмо. Абонати на книги и вестници били не само учителите и свещениците, но и отделни граждани. В града се получавали и едни от първите броеве на „Цариградски вестник”. Интересно е, че някои от местните жители, макар и без необходимите познания в областта на журналистиката, са изпращали дописки до големите за времето си периодични издания, в които са описвали случващото се в Свиленград и неговата околност.
За Свиленград в периодичния печат по време на Балканските войни отношение взе Калина Райкова - Старши експерт „Връзки с обществеността” в ОбА – Свиленград. В града ни идват на два пъти чуждестранни военни кореспонденти и журналисти по време на Балканската война. Първият път е през октомври 1912 г. с началото на войната, когато военната цензура не ги допуска до фронта и между 80-120 журналисти остават в Мустафа паша. За втори път идват през март 1913 г., за да видят българското чудо - българският войник-победител. През този период Свиленград попада във фокуса на военните журналисти и оператори от цял свят, градът се превръща в „център на кинематографията”.
Кратък преглед на периодичния печат в Свиленград от освобожданието през 1912 г. до 1944 г. представи Иван Чончев - вр.и.д. директор на Общинска библиотека. Той отбеляза, че това е периодът на зараждане на новия съвременен печат в града. Началото поставя „Свиленградски общински вестник”, който излиза след Първата световна война и се списва от служители в кметството. Други по-важни издания от това време са „Свиленградска трибуна”, „Тракийски конник”, „Свиленградски юбилеен лист”.
Периодичният печат в Свиленград в социалистическия период през погледа на младия музеен уредник Владимир Бъчваров предизвика интерес и различни мнения. Той определи периода от 1944-1989 г. като „период на интелектуален упадък у българите, а събитията от 9 септември 1944 г. предопределят по-нататъшната съдба на българския народ под контрола на партийната тежест”. Направи преглед на вестниците, излизали през този период: „За хляб – за мир” от 1952 г., „Кооперативен глас”, „Свиленградска правда”, „Граничен хоризонт”.
За периодичния печат след 10 ноември 1989 г. разказа репортерът от кабелна телевизия НИМ Катя Иванова. „За мен беше любопитно да разгърна тези страници, заяви журналистката. Впечатление прави пламъкът и стръвта на онези по-първи издания, когато коментарът не е отделен от публикацията. Покрай фактите в материалите се появява и интерпретацията им, критиката. Желанието на редакторските екипи, най-вероятно е да убедят в гледната си точка, да изразят ярко мнението си, да привлекат привърженици, защото и самото време е било доста бурно - на първи демократични избори, на приватизация, на връщане на земята, на безработица, на динамично и дори катастрофално движение на курса на долара и на марката спрямо лева.”
Между първите опити за учредяването на столичното журналистическо дружество е бил нашият съгражданин Александър Кипров(1905г.). За неговата творческа, житейска и журналистическа дейност разказа Коста Льондев от местното историческо дружество.
Всички участници в кръглата маса получиха сувенири и последното издание на Свиленградския музей – сборник с доклади за Балканската война.
|
