Тържествена церемония за Деня на независимостта - 22 септември, се проведе на площад „5 октомври”. Венци и цветя на паметника на героите от община Свиленград, загинали във войните, поднесоха Общинска администрация, Общински съвет, политически партии, културни и обществени институции, училища, ученици и граждани. Слово за събитията на тази дата преди 106 години изнесе Стефан Димитров - доктор по история към Общинския исторически музей.
Пътят на българската държава към независимостта е бавен и продължителен. Той се изразява в постепенно отхвърляне на отделните задължения спрямо сюзерена - Османската империя. Борбата против зависимостта на страната след 1878 г. се проявява в заобикаляне режима на капитулациите, който спъва икономическото развитие на страната, и в отказ да се плаща васалният данък.
Успехите в икономическата, политическата и културната сфера през първото десетилетие на XX в. укрепват окончателно самочувствието на българския народ и го подтикват към отхвърляне на унизителната зависимост. Българските правителства се възползват от активната политика на Великите сили за извършване на реформи в европейските владения на Османската империя и през 1905 и 1907 г. правят по-настойчиви опити за провъзгласяване на независимостта. Но западните държави, за които зависимото положение на България е изгодно от гледна точка на техните балкански интереси, не дават съгласие за неговото премахване.
Редица от вътрешно и външнополитически събития са умело използвани от царя и българското правителство за обявяването на независимостта. На 11 юли 1908 г. в Османската империя е извършена Младотурската революция, която още повече усложнява обстановката на Балканите. На 30 юли същата година, българският дипломатически агент в Цариград Иван Гешов е пренебрегнат и не е поканен на прием на великия везир и Българското правителство незабавно го отзовава. Така в отношенията между България и Османската империя започва криза, която още повече се задълбочава на 5 септември, когато избухва стачка на железопътните работници на линията Белово-Свиленград, а правителството я използва като повод и на 9 септември я окупира.
Подкрепено от обществеността в страната, българското правителство взема решение да обяви независимостта. На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново България е провъзгласена тържествено за независима държава, а Фердинанд приема титлата „цар на българите” и тържествено е коронясан от търновския митрополит на хълма Царевец.
Така в резултат от непрестанното желание на българския народ за обединение и независимост е осъществено едно от най-великите събития в нашата история.
|
