Научна конференция „Свиленград – град на бежанците” се проведе на 2 октомври 2013 г. като част от празничната програма за Деня на Свиленград.
Историческият форум бе открит със слово на заместник-кмета на Община Свиленград Мария Костадинова и директора на Общинския исторически музей Елена Митева. Доклади изнесоха доц. д-р Валентина Ганева-Райчева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, доц. д-р Йорданка Бибина (Институт по балканистика с Център по тракология – БАН ) гл. ас. д-р Калина Пеева (Институт по балканистика с Център по тракология – БАН), Елена Митева от ОИМ – Свиленград, д-р Красимира Узунова от РИМ – Хасково, ас. д-р Стефан Димитров (ОИМ-Свиленград/Институт за исторически изследвания - БАН), Даниела Бурулянова – РИМ – Кърджали, Валентин Димитров, директор на РИМ – Хасково и историците краеведи от Свиленград и Хасково Коста Льондев, Атанас Куманов, Ангел Попов, Димитър Шалапатов, Георги Граматиков, Анка Атанасова, Клара Методиева, Ирина Симеонова, Цветелина Станчева.
Основният акцент във всички доклади беше темата за бежанците, техният бит и култура, образование, имуществено състояние и посоки на разселване в Свиленградския край. Всеки един от участниците представи нови сведения и неизвестни досега факти, които хвърлиха светлина върху слабо изследвани в съвременната българска историография проблеми.
Доц. д-р Валентина Ганева-Райчева изследва проблема за наследството и наследниците на тракийските бежанци, заселили се в Свиленград и региона, и по какъв начин се е съхранила родовата памет у тях. Темата бе продължена от гл. ас. д-р Калина Пеева, която изследва темата „Обезбългаряването на Източна Тракия през 1913 г.” В своят доклад авторката акцентира върху казуса за имуществото на тракийските бежанци, погледнат през юридическите рамки на мирните договори и спогодби подписани между Царство България и Османската империя. Темата за имущественото състояние на българите, заселили се от Източна и Западна Тракия в пределите на Свиленград и региона, продължи Елена Митева. Базирайки се на османотурски документи за недвижимото имущество на българите, установили се в Свиленград след края на Междусъюзническата и Първата световна война,тя отбеляза че в града се е заселило население, което е притежавало солидно за времето си имущество, изоставено в пределите на Турция и Гърция в резултат на конкретната политическа обстановка. „Бежанците като фактор за промяна на етнорелигиозния облик на Свиленград и региона” бе изследването на ас. д-р Стефан Димитров. Той проследи каква роля играят бежанците за промяната на етнорелигиозната, социалната и професионалната структура на населението в Свиленград и неговия хинтерланд. В кр. XIX – нач. XX в. българското население съставлява значителна част от жителите на Свиленград и региона, а след Балканската и Междусъюзническата война то преобладава над представителите на останалите етнически общности.
Други интересни и неизвестни засега сведения бяха представени за Българската девическа гимназия в Одрин по време на Балканските войни. Авторката на изследването, доц. д-р Йорданка Бибина, въз основа на документи от гимназията и постиженията на съвременната историография анализира развитието на учебното и просветно дело. Наред с тези доклади бяха изнесени данни за „Историята на създаването на Фондация „Башклисе” в Свиленград”, „Разорението на Булгаркьой и фамилия Мърдеви в Свиленград”, „Бежанците в с. Сива река” и др.
Всички доклади и научни съобщения дават ценна информация за миналото на нашия град и регион от началото на XX в., която може да послужи като база за бъдещи регионални, национални и интердисциплинарни изследвания. Докладите ще бъдат публикувани в сборник, издание на ОИМ-Свиленград.
|
